Изграждане на фотоволтаична система 20–200 kW за
продажба на електроенергия: правни изисквания и стъпки
Въведение: Тази статия обяснява по разбираем начин как юридически
коректно да планирате и реализирате фотоволтаична (PV) система с мощност от 20
до 200 kW, предназначена за продажба на електроенергия. Разглеждаме типовете
системи (покривни и наземни) и особеностите при присъединяването им, стъпките
от идеята до реална продажба на ток, изискванията за разрешение за строеж по
Закона за устройство на територията (ЗУТ), правилата при използване на
земеделска земя за ВЕИ и кога се изисква устройство RTU (дистанционно
управление). Информацията е базирана изцяло на актуалната нормативна уредба –
Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти, ЗУТ, Закона за
енергетиката (ЗЕ), Закона за енергията от ВЕИ и свързаните актове. Целта е да
получите ясна представа за процеса, без сложна терминология.
Видове
фотоволтаични системи и особености при присъединяването им
Покривни системи: Това са инсталации, монтирани върху сгради (най-често върху
покрив). Те обикновено се свързват към съществуващата електрическа мрежа на
сградата (ниско напрежение, 230/400 V), което улеснява присъединяването, ако
мощността не е много голяма. Предимство е, че използвате наличната
инфраструктура – например съществуващо ел. табло и присъединителна точка. Важно:
По закон, всички PV инсталации с мощност над 10,8 kW, които отдават енергия в мрежата,
трябва да са трифазни и балансирани. Това означава, че за системи в диапазона
20–200 kW (далеч над 10,8 kW) ще е необходим трифазен инвертор(и) и равномерно
разпределение на мощността по фазите. Покривните централи до 20 kW, когато са само
за собствено ползване, подлежат на облекчен режим – не се изисква
разрешение за строеж (разгледано по-долу), но щом целта е продажба на енергия
(т.е. отдаване към мрежата), тази привилегия не се прилага и са нужни
стандартните разрешителни процедури. Въпреки че монтажът е върху съществуваща
сграда, за фотоволтаична система над 20 kW или предназначена за продажба
се следват всички стъпки за узаконяване като за строеж.
Наземни системи: Това са самостоятелни PV паркове, изградени на терен
(земя), а не върху сграда. Наземните инсталации изискват отделна площадка и присъединяване
към електрическата мрежа, което често става на по-високо напрежение. При
мощности над ~30 kW често се налага присъединяване към мрежата средно
напрежение (20 kV) чрез собствен трансформаторен пост, тъй като 30 kW е
практическата граница за директно включване към мрежа ниско напрежение. Това
означава допълнителни инвестиции – трафопост, разграничение на собственост
между вас и електроразпределителното дружество и т.н. Процедурата по
присъединяване на наземен парк задължително минава през издаване на условия за
присъединяване от оператора и изпълнение на неговите технически изисквания. Добрата
новина: според Наредба № 6/2024 операторите вече са задължени да приемат
документи и комуникират електронно, което ускорява процеса. Независимо дали
системата е покривна или наземна, за мощности над 10,8 kW нормативно е
предвиден стандартен ред на присъединяване (облекченият ред е само за
най-малките до 10,8 kW). С други думи, всички инсталации
20–200 kW се присъединяват по общия ред – нужно е предварително проучване и
договор с ЕРП, изпълнение на изискванията за защити, измерване, телеуправление
и т.н. (повече за RTU – по-долу).
Стъпка
по стъпка: от идея до продажба на електроенергия
За по-голяма яснота, нека разгледаме
последователните стъпки за реализиране на проекта:
- Проучване и планиране на проекта: Започнете с избор на подходящо място и тип система.
Ако е покривна – проверете състоянието на конструкцията (дали може да
понесе панелите) и собствеността на сградата. Ако е наземна – определете
поземления имот, категорията на земята и дали ще се наложи смяна на
предназначението (за земеделски земи, виж по-долу). Оценете ориентировъчно
колко kW желаете да инсталирате (20, 50, 100 kW и т.н.) и проверете
наблизо ли има точка за присъединяване към мрежата. На този етап е добре
да се запознаете с нормативните изисквания и да консултирате специалисти,
за да прецените необходимостта от разрешение за строеж и други
разрешителни. Също така се уверете, че имотът е ваш или имате право да
строите в него – това право по-късно ще се удостоверява пред мрежовия
оператор.
- Искане на условия за присъединяване към
електроразпределителната мрежа:
След като имате идея и място, подайте официално искане до съответния
мрежови оператор (ЕРП) за проучване на условията за присъединяване на
вашата бъдеща централа. По новите правила процедурата е облекчена –
необходимо е да представите документ за собственост или вещно право за
строеж в имота, като вече не се изисква виза за проектиране или одобрен
подробен устройствен план (ПУП) на този етап. Това означава, че може
да кандидатствате за становище от ЕРП дори преди да сте финализирали
градоустройствените формалности, което спестява време. Към заявлението се
посочва желаната мощност, видът на инсталацията (ВЕИ – фотоволтаична) и
местоположението. Плаща се такса за проучването (по тарифа на ЕРП).
Операторът трябва да ви издаде становище с условия за присъединяване
– в него ще бъдат описани техническите изисквания: на какво напрежение ще
се включи централата, къде е точката на присъединяване, необходим ли е нов
трафопост, какви защити, измервателни уреди и телекомуникации (RTU) трябва
да осигурите. Становището включва и проекта на предварителен договор за
присъединяване. Сроковете: По ЗЕВИ и Наредба №6 има конкретни
срокове – например за малки инсталации от ВЕИ до 10,8 kW становището се
дава до 30 дни, а за по-големи – малко по-дълго, но операторите са длъжни
да спазват регламентирани срокове за всички видове обекти.
- Изготвяне на инвестиционен проект и разрешение за
строеж (ако се изисква):
След като имате условията от ЕРП, трябва да подготвите техническия проект
на централата в съответствие с тях. Този проект включва части “Електро”
(схеми на свързване, инвертори, защити, електромери, RTU и пр.),
“Конструкции” (за фотоволтаичната конструкция, ако е наземна или за
укрепване на покрива, ако е върху сграда) и др. Ако случаят изисква
разрешение за строеж – а за инсталации над 20 kW за продажба
обикновено се изисква, тъй като не попадат в облекчената хипотеза на
чл.151, ал.1, т.19 ЗУТ – ще трябва да снабдите проекта с необходимите визи
и съгласувания и да го внесете в общината. Общината (главният архитект)
издава разрешение за строеж, след като проектът бъде оценен и
одобрен. Забележка: Ако вашият проект по изключение попада в
облекчения режим (например покривна система до 20 kW за собствени нужди на
еднофамилна къща), вместо разрешение за строеж се подава уведомление и
проектните части директно, без процедура по одобряване – повече по това в
следващата секция. Но за всички бизнес проекти 20–200 kW, които продават
енергия, на практика ще имате нужда от пълно инвестиционно проектиране и
разрешително. Добре е да се отбележи, че електрическите централи до 1
MW попадат в шеста категория строежи според ЗУТ, което означава, че
след построяването им не се минава през държавна приемателна комисия за
въвеждане в експлоатация. Това улеснява финалните стъпки – въвеждането в
експлоатация става с подписване на необходимите документи (протоколи,
декларации) от инвеститора, строителя и надзора, без специално разрешение
от ДНСК.
- Строителство и въвеждане в експлоатация: С издадено разрешение за строеж (или при облекчен
режим – след изтичане на уведомителния срок) можете да пристъпите към
изграждане на фотоволтаичната централа. Строителството трябва да се
извърши от правоспособни изпълнители съобразно одобрения проект и
условията на ЕРП. Ключови моменти в този етап са монтажът на панелите,
инверторите, електротаблата, прокарване на кабелите, заземление и
мълниезащита, както и свързването към мрежата. Представител на
електроразпределителното дружество обикновено участва при реалното
присъединяване – инсталира се средството за търговско измерване
(двупосочен електромер) и се проверява схемата за защита от обратна
енергия. RTU устройството (Remote Terminal Unit), ако е изисквано,
също трябва да бъде монтирано и тествано съвместно с ЕРП. След приключване
на монтажа, ако строежът е бил с разрешение, се съставя акт образец 15 от
строителя и строителния надзор – това удостоверява, че обектът е годен.
Понеже централата до 1 MW е VI категория, не е нужна комисия за акт 16 –
вие уведомявате общината за завършването и практически може да започнете
експлоатация веднага след като електроразпределителят даде съгласие (при
изпълнени техн. условия) и електромерът бъде официално включен. В случаите
на уведомителен режим (до 20 kW за собствени нужди) процедурата е още
по-лека – подава се декларация до общината и ЕРП в 14-дневен срок след
монтажа, че системата е изпълнена според изискванията.
- Продажба на произведената енергия: След като централата е изградена и технически
присъединена, идва същинската цел – продажбата на електроенергия. За да
продавате законно, трябва да имате договорни отношения с електроенергиен
търговец или друг субект, изкупуващ енергията. Малките ВЕИ производители
(под 5 или 10 MW) не се нуждаят от лицензия за производство на
електроенергия – законодателството освобождава от лицензиране централи
с инсталирана мощност до 10 MWblog.apis.bg, което обхваща напълно
диапазона 20–200 kW. Това значително улеснява административно –
регистрирате се при оператора на система (ESCO/AUER) и на свободния пазар.
На практика ще трябва да сключите договор за достъп и предаване с
електроразпределителното дружество (което вероятно вече е уредено с
договора за присъединяване) и договор с координатор на балансираща
група – най-често търговец на електроенергия или агрегатор. Този
координатор изкупува вашата енергия или я продава на електроенергийния
борсов пазар от ваше име. Условията са пазарни – цената, която получавате,
се договаря или е на база борсов индекс, тъй като фиксирани преференциални
тарифи за нови мощности практически няма. Ако сте съвсем малък
производител, може да се договорите и с търговеца, снабдяващ района
(например да ви изкупува енергията по краткосрочен договор). Важно е да
сте част от балансираща група, за да се покриват отклоненията между
прогнозираната и реалната ви продукция. След тези стъпки вече започвате да
фактурирате произведения ток – електроразпределителят отчита количествата
чрез измервателната система и те се заплащат от вашия контрагент
(търговец/координатор) по договора ви.
Разрешение
за строеж: кога е необходимо и кога не (според ЗУТ)
Повдигнахме темата за разрешението
за строеж, ето пълното обяснение. По общо правило, монтажът на
фотоволтаична система се счита за строителство, тъй като представлява
строеж по смисъла на ЗУТ (монтаж на оборудване, което не е част от
първоначалната сграда или се изгражда на терен). Следователно изисква
одобряване на проект и разрешително, освен ако не попада в изрично упоменато
изключение в закона. Такова изключение беше въведено в началото на 2023 г.:
- Без разрешение за строеж: С чл. 151, ал.1, т.19 от ЗУТ (ДВ бр.6 от 20.01.2023)
се освобождават от изискване за разрешително малките покривни PV системи до
20 kW, когато са монтирани към съществуващи еднофамилни жилищни или
вилни сгради (вкл. в прилежащите им имоти) и произведената енергия
се използва само за собствени нужди. С други думи, ако физическо лице
поставя до 20 kW на покрива на къщата си, за да си покрива потреблението,
процедурата е облекчена – не трябва да минава през разрешение, а подава
уведомление до общината с приложени проектни части (конструкция и електро)
и след 14 дни може да започне монтажа. След завършване се декларира
изпълнението и системата тръгва. Важно: Това освобождаване не
важи за по-големи мощности, за нежилищни сгради или за инсталации,
продаващи енергия. В тези случаи се прилага стандартният ред.
- Кога е необходимо разрешение: За всички фотоволтаични централи извън
гореописаната хипотеза се изисква разрешение за строеж от общината
преди изграждането. Например, ако фирма иска да постави 30 kW на покрива
на своя цех и да продава излишъка – това е строеж, който не отговаря на
условието “еднофамилна сграда за собствени нужди до 20 kW”, следователно
фирмата трябва да извърви пътя на инвестиционното проектиране и
разрешителното. Същото важи и за всяка наземна централа, дори и 10
kW да е – тъй като не е прикрепена към еднофамилна жилищна сграда, тя не
попада под чл.151, ал.1, т.19 от ЗУТ и трябва да има разрешение. В процеса
по издаване на разрешение за строеж, както споменахме по-горе, влизат:
изваждане на виза за проектиране (ако имотът е извън регулация или няма
устройствен план), изготвяне на проект от правоспособни проектанти,
съгласуването му (електро, конструктивно, пожарна безопасност и др. според
случая) и одобряването му от общината. Категория на строежа:
Фотоволтаичните електроцентрали до 1 МW са VI-та категория строежи по
чл.137 ЗУТ, което означава по-леки изисквания при въвеждането им – не
подлежат на държавна приемателна комисия. Това обаче не елиминира нуждата
от самото разрешение за строеж – то е необходимо, но финалният акт за
въвеждане е опростен (става чрез удостоверение от техническия
надзор/проекта).
Практически съвет: Ако планирате точно 20 kW система и се чудите дали може да
минете без разрешително – имайте предвид, че освобождаването в ЗУТ е целево
насочено към домакинства и собствено потребление. Ако намерението ви е
търговско (продажба на ток), по закон вече не сте в категорията на чл.151,
ал.1, т.19, дори мощността да е 20 kW. Затова подходете сериозно към проектната
подготовка. Неспазването на строителните изисквания (изграждане без разрешение,
когато такова се изисква) може да доведе до санкции и проблеми при последващо
узаконяване. В резюме: разрешение за строеж не ви трябва само ако сте малко
домакинство с покривна PV система ≤20 kW за лична консумация; във всички
други случаи – нужно е.
Използване
на земеделска земя за фотоволтаични инсталации
Изграждането на фотоволтаичен парк
върху земеделска земя изисква особено внимание, понеже земеделските земи са под
режим на защита и промяна на предназначението им става по специален ред. Има
две ключови аспекта: категория на земята и процедура по промяна на
предназначението.
- Категории земеделска земя (1–10 категория): Българското законодателство дели земеделските земи на
категории според плодородност – от I-ва (най-плодородна) до X-та
(най-ниско качество). Колкото по-висока категория, толкова по-строга е
защитата. Към 2023–2025 г. бяха приети и променяни няколко текста, които
определят на кои категории земя може да се изграждат ВЕИ централи.
В момента действа правилото, че *фотоволтаични обекти могат да се
разполагат само върху земи от VII до X категория
(по-нискокачествени ниви) – парламентът отхвърли облекчение, което за
кратко позволи и V–VI категория, и върна стария режим за единствено
VII–X категория. Това на практика означава: ако имате нива от първа до
шеста категория, шансовете да получите разрешение да сложите на нея
соларен парк са минимални (изисква се специално одобрение и се гледа
крайно рестриктивно, защото се води загуба на плодородна земя). Масово
новите проекти се насочват към необработваеми и слабопродуктивни земи –
например пасища, пустеещи ниви, склонове – които попадат в ниските
категории.
- Процедура по промяна предназначението на земята: Дори и земята да е категория 7–10, преди да строите, трябва
официално да я извадите от земеделския фонд, т.е. да промените нейното
предназначение на “за енергиен обект” или “за фотоволтаична централа”.
Това става по реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и
изисква няколко стъпки:
- Изработване и одобряване на Подробен устройствен
план (ПУП) – ако имотът е извън регулация, нуждаете се от ПУП за
отреждане на терена за електрическа централа.
- Подаване на заявление за промяна на
предназначението до компетентния орган. Наскоро беше въведена
следната разграничителна линия: ако площта на земята, която ще се
преотрежда, е до 50 дка, заявлението се подава в Агенцията за
устойчиво енергийно развитие (АУЕР); ако площта е над 50 дка –
процедурите се движат през Министерството на земеделието (комисия към
Областна дирекция “Земеделие” или дори Министерски съвет за много големи
площи). Повечето проекти 20–200 kW заемат сравнително малка площ (за
ориентир ~1 kW слънчеви панели изискват около 6-8 м², т.е. 100 kW – около
1 декар, в зависимост от конфигурацията). Вероятно вашият проект ще е
доста под 50 дка, така че АУЕР ще координира процеса.
- Самата процедура включва оценка дали земята не е ценна
от аграрна гледна точка, съгласуване с комисия по земеделските земи и
издаване на решение за промяна на предназначението. Внимание:
Решенията за промяна на предназначението в момента не прескачат
изискването за утвърждаване на площадка – Конституционният съд отмени
като противоконституционно едно временно облекчение, което позволяваше
преотреждане без такава процедура. Следователно, ще трябва да минете по
пълния път – одобрен ПУП (площадка за проектиране) и след това решение за
смяна на статута на земята.
- Такси:
Имайте предвид, че за да извадите земята от земеделския фонд, се дължи
еднократна държавна такса (компенсационно плащане), чийто размер зависи
от категорията и площта. За ниските категории (7–10) таксите са по-ниски,
но все пак може да са няколко хиляди лева за няколко декара – този разход
трябва да се калкулира в бюджета.
След като получите официално
решение, с което земеделската земя е с променено предназначение за фотоволтаична
централа, можете да продължите към стандартното проектиране и получаване на
разрешение за строеж (разбира се, всички тези процеси – ПУП, смяна на
предназначение, разрешение – могат да се движат успоредно, за да се спести
време). Обобщено: изберете нископродуктивна земя, очаквайте допълнителни
административни стъпки за преотреждане и предвидете време (често 6–12 месеца)
за приключване на тези процедури преди реалния строеж.
RTU
устройство: кога се изисква и кога не
RTU (Remote Terminal Unit) е дистанционно управляващо и мониторинг устройство, което
позволява на електроразпределителното предприятие да следи в реално време
работата на вашата централа и при нужда да подава команди (например
ограничаване на генерираната мощност при аварийни режими). С модерните
изисквания за сигурност на мрежата, операторите задължително налагат телеметрия
и телеуправление за производителите над определен размер.
Според действащата Наредба №6 и
техническите указания на електроразпределителните дружества, всички обекти
за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 10,8 kW
трябва да разполагат с устройство за дистанционно управление и предаване на
данни (RTU), съвместимо със SCADA системата на оператора. Практически това
значи, че за всяка централа във диапазона 20–200 kW операторът ще ви изисква да
осигурите RTU. Обикновено в техническите условия към становището за
присъединяване се посочват конкретни модели или списък от одобрени RTU
устройства за ВЕИ обекти над 10,8 kW. RTU-то се монтира в електротаблото на
централата (или в трафопоста, ако има такъв) и се свързва телекомуникационно с
диспечерския център на ЕРП.
Кога не се изисква RTU? За съвсем малки инсталации (под ~10 kW), особено ако са за
собствени нужди и без отдаване към мрежата, операторът не поставя условие за
RTU – например при домашните системи с обратна защита, които не връщат ток в
мрежата. Но щом една система отдава енергия в мрежата и надвишава 10,8 kW,
тя вече формално попада извън облекчения режим и за нея ще се предвидят
средства за телемеханика и телеинформация в реално време. В обхвата 20–200 kW
практически винаги се изисква RTU. Изключение би имало само, ако
операторът по свое усмотрение не постави такова условие за някой специфичен
случай (например 15 kW на труднодостъпно място – малко вероятно). Но новата
Наредба №6/2024 е ясна, че комуникацията с малки ВЕИ трябва да се подобри –
дори се въведе изискване операторите да осигурят онлайн портал за комуникация с
ВЕИ производителите. Затова планирайте бюджета си така, че да включите и RTU
устройство плюс свързаност (най-често SIM карта за пренос на данни).
Обобщение: За PV централи с продажба на енергия RTU е необходимост, а
не лукс. При изготвяне на проекта ви, интегрирайте RTU от списъка на одобрените
от ЕРП устройства. След монтажа ЕРП ще тества връзката – RTU трябва успешно да
предава данни за работата (напрежения, мощности, състояние на прекъсвачи) и да
приема команди. Едва когато телекомуникационната част е проверена, от ЕРП
формално ще пуснат обекта ви в паралел с мрежата. Ако по някаква причина вашият
проект е толкова малък и изцяло за собствено потребление (без да връща енергия),
може да минете без RTU, но за 20–200 kW, присъединени към мрежата, RTU се
изисква задължително.
Накратко: Изграждането на фотоволтаична
система с мощност 20–200 kW за продажба на електроенергия е напълно постижимо
начинание, стига да се следват правилните стъпки и законови изисквания.
Накратко, трябва да изберете подходящ тип и място за централата, да получите
условия за присъединяване от мрежовия оператор, да спазите строителните правила
(като вземете разрешение за строеж, ако се изисква), да уредите статута на
земята (ако е върху земеделски имот), и да изпълните техническите изисквания за
безопасна работа и мониторинг (включително RTU). Българското законодателство
предвижда облекчения за най-малките ВЕИ инсталации (до 10,8 kW), но за вашия
диапазон приложим е стандартният режим – все пак процедурите през 2024–2025 г.
вече са по-улеснени отколкото преди. Спазвайки Наредба №6/2024, ЗУТ, ЗЕ, ЗЕВИ и
свързаните нормативни актове, ще осигурите законосъобразно въвеждане в
експлоатация на своята PV централа и ще можете легално да продавате
произведената зелена енергия. Успех в начинанието!