Как се изгражда и присъединява фотоволтаична система
до 10,8 kW за собствени нужди
Видове
домашни фотоволтаични системи без продажба на енергия
Домашните соларни системи с мощност
до 10,8 kW могат да бъдат два основни типа: с хибриден инвертор (с батерии)
и мрежови (без батерии). И при двата вида произведената електроенергия
се използва само за собствено потребление, без да се продава обратно към мрежата.
По-долу описваме особеностите на всеки тип, а след това – стъпките и
изискванията за законно изграждане и въвеждане в експлоатация на такава
система, съгласно актуалните облекчени процедури.
Система
с хибриден инвертор и батерии
Илюстрация: Схема на хибридна фотоволтаична система с
батерии. Панелите произвеждат постоянно напрежение (червените линии), което
хибридният инвертор преобразува в променлив ток за домакинството и управлява
заряд/разряд на акумулаторните батерии. При нужда системата черпи енергия от
мрежата, а при излишък – може да зарежда батериите. Критичните уреди (например
охранителни системи, мрежово оборудване) често се отделят на специален кръг с
непрекъсваемо захранване.
Хибридната система комбинира елементи от мрежовата и от автономната соларна
инсталация. Тя включва соларни панели, хибриден инвертор (специален
инвертор, който може да работи и с батерии), и акумулаторни батерии за
съхранение на енергия. Хибридният инвертор се свързва едновременно към
покривните панели, към домашната електрическа инсталация и към мрежата, като
управлява потока енергия в системата. През деня излишната слънчева енергия
зарежда батериите, а при недостиг (например вечер или при спиране на тока) натрупаната
енергия може да покрива част от нуждите или да осигури аварийно захранване на
важни консуматори
В зависимост от капацитета на
батериите и настройките, системата може да обезпечи определено време работа на
приоритетни уреди в тъмната част на денонощието или при отпадане на мрежово
напрежение. Например често се обособяват два токови кръга – един за
непрекъснато захранвани уреди (аларми, осветление, Интернет рутери и др.), и
друг за уреди, които не е критично да работят постоянно (перални, бойлери,
готварски печки и т.н.. Това позволява енергията от батериите да се използва
оптимално при авария.
Важно е да се отбележи, че макар
хибридната система хардуерно да позволява подаване на излишъка към мрежата, при
конфигурация “само за собствени нужди” инверторът трябва да бъде
настроен в режим без обратно отдаване. Така излишната енергия
автоматично отива в батериите или производството се намалява, вместо да се
връща към електропреносната мрежа. Този режим на работа гарантира спазване на
законовите изисквания – произведената електроенергия да не постъпва в
обществената мрежа без необходимите разрешения и договори. В резултат на това
част от потенциала на панелите в някои моменти може да остане неизползван
(например ако батериите са пълни и консуматорите са слаби), но за сметка на
това се избягва нелегално подаване на ток към мрежата.
Хибридната система има предимството
на по-голяма енергийна независимост – дневният излишък се съхранява и употребява
по-късно, а при повреда на мрежата домът ви може да има резервно захранване.
Това обаче увеличава инвестицията (батериите са скъп компонент) и прави дизайна
по-сложен. В контекста на
присъединяването към мрежата, наличието на батерия не утежнява процедурите –
разглежда се просто като част от несамостоятелната (свързана към
мрежата) инсталация за производство и съхранение на електроенергия.
Законодателството изисква такива системи да не работят в островен режим
спрямо общата мрежа, което на практика означава, че при спиране на тока
инверторът трябва автоматично да изключи обратната връзка към мрежата (което
всички сертифицирани хибридни инвертори правят). За клиента това условие не
води до допълнителни стъпки – достатъчно е да се ползва одобрен тип инвертор и
правилно да се конфигурира системата.
Система
без батерии (мрежова система)
Илюстрация: Схема на мрежова фотоволтаична система (без
батерии). Соларните панели са свързани към мрежов инвертор, който подава
променлив ток към електрическата инсталация на къщата. Енергията първо захранва
текущите електроуреди в дома, а недостигащата част автоматично се набавя от
електрическата мрежа. При стандартен режим излишъкът би преминал през
електромера към мрежата, но при система само за собствено потребление
инверторът се настройва да не позволява този обратен поток.
Мрежовата соларна система (on-grid) е свързана към обществената електрическа мрежа и няма
батерии за съхранение. Този тип система включва соларни панели, мрежов
инвертор, който синхронизира с мрежата, и електрическа връзка към домашното
табло и електромера. През светлата част на денонощието, когато има достатъчно
слънце, инверторът захранва директно електроуредите в дома. Ако моментната
генерация от панелите не покрива изцяло консумацията, разликата автоматично се
поема от мрежата, без да има прекъсване за потребителя.
При стандартните мрежови системи,
ако генерацията надвиши консумацията, излишъкът отива обратно в мрежата през
двупосочния електромер и може да се продаде на електроразпределителното
дружество. В нашия случай обаче такава продажба не е предвидена, затова
системата трябва да се конфигурира така, че обратното подаване на енергия да се
избегне. На практика това означава инверторът да работи в режим zero-export,
при който следи натоварването и ограничава производството точно до нивото на
моментната консумация. Този режим се реализира чрез допълнителен измервателен
модул (датчик) на електромера или таблото, който подава информация към
инвертора и динамично намалява изходната му мощност при опит за излишък. Така
електромерът никога не „връща“ енергия към мрежата, или ако го прави, тя е
пренебрежимо малка.
Мрежовите системи без батерии са
по-опростени и достъпни като цена, тъй като отпада скъпият компонент за
съхранение. Монтажът и поддръжката им също са по-лесни. Недостатък е, че без
батерия не можем да складираме излишната дневна енергия – ако в даден момент
панелите произвеждат повече от нуждите, излишъкът просто няма къде да отиде и
се губи (инверторът го „реже“). Също така при отпадане на мрежовото захранване
(спиране на тока) стандартният мрежов инвертор изключва и домът остава
без електричество, дори да е слънчево – това е необходима защитна функция (anti-islanding),
която предпазва мрежата. Поради тази причина, ако целта е и резервно захранване
при аварии, трябва да се насочите към хибридна система с батерия.
От гледна точка на присъединяването
към енергийната мрежа, процедурите за мрежова система до 10,8 kW са аналогични
на тези при хибридната. И двата вида се третират като малки инсталации за
производство на електроенергия от ВЕИ, предназначени за собствени нужди, и
ползват облекчения режим, въведен с последните законови промени. По-нататък
описваме стъпка по стъпка целия процес по законно изграждане и въвеждане в
експлоатация на такава инсталация – от планирането до окончателното свързване
към мрежата, като отбелязваме кои изисквания отпадат заради избрания режим без
продажба на енергия.
Стъпки
по изграждане и въвеждане в експлоатация
1.
Планиране и проектиране на фотоволтаичната система
Първата стъпка е да се анализират
енергийните нужди на домакинството и да се прецени каква мощност на системата е
оптимална. Препоръчително е размерът и типът на системата (с или без батерия)
да се изберат така, че годишно произведената енергия да покрива значителна част
от консумацията, без да остава голям неизползваем излишък. Например, в
зависимост от потреблението и капацитета, подобна система може да покрие до
около 60% от годишните нужди на едно домакинство.
На този етап е добре да се
консултирате със специализирана фирма или инженери, които да изготвят
технически проект или проекти на части – най-малкото електроинженерен
проект, а при покривен монтаж – и конструктивна оценка. Добрата новина е,
че за малки покривни системи не е необходим пълен инвестиционен проект и
не се изисква разрешение за строеж от общината, ако системата е до 20 kW и е за
собствени нужди. Това беше въведено с промени в Закона за устройство на
територията (ЗУТ) в края на 2023 г., с цел да се облекчат малките ВЕИ проекти.
Вместо стандартно разрешително,
законът предвижда уведомителен режим – собственикът подава до общината
само едно уведомление за монтаж. Към това уведомление обаче трябва да се
приложат технически проекти (решения) за инсталацията, изготвени от
правоспособни проектанти. По ЗУТ е необходимо проектните материали да включват
най-малко част “Конструкции” (ако панелите се монтират на сграда) и част
“Електро”, с необходимите чертежи, схеми, разчети и технически
спецификации. Тези документи трябва да гарантират безопасната експлоатация
на системата и защитата от обратно подаване на електроенергия към мрежата С
други думи, проектантът-електроинженер изрично указва мерките, които ще
предотвратят нежелано връщане на ток към електроразпределителната мрежа
(например чрез настройки на инвертора, използване на реле за максимално токово
обратно напрежение, и т.н.). Това условие е ключово за системи без продажба на
енергия, тъй като осигурява спазване на закона и безопасността на мрежата.
Обобщено: на етап проектиране собственикът осигурява изготвянето на
опростен инвестиционен проект (проектно решение) за фотоволтаичната система,
който не подлежи на одобрение от общината по стандартния ред, но ще послужи за
уведомяване на властите и за входни данни към електроразпределителното
дружество (ЕРП). Проектната документация трябва да отговаря на чл.147, ал.1,
т.14 от ЗУТ – разпоредбата, която освобождава тези строежи от разрешение, но
изисква техническа обосновка от инженер
2.
Уведомление до общината (главния архитект)
След като проектните части са
готови, собственикът подава писмено уведомление до главния архитект на
общината за намерението да изгради фотоволтаичната система. Това уведомление се
подава поне 14 дни преди започване на монтажните работи. В него се
описват основните параметри на системата – инсталирана мощност (kW), тип на
инсталацията (например покривна, свързана към съществуваща сграда), както и
разположението на панелите. Към уведомлението задължително се прилагат
изготвените технически проекти (част “Електро”, “Конструктивна” и др. в
зависимост от случая). Общината не издава изрично разрешение при този режим, но
вписва постъпилото уведомление в регистъра си. Ако проектът отговаря на
изискванията (малка мощност, върху покрив или фасада на съществуваща сграда, за
собствено ползване), не се очаква отказ – не се чака изрично одобрение,
а след изтичане на 14-дневния срок може да се пристъпи към монтаж.
Важно е да се уверите, че имотът и
сградата са законни и че вие сте собственик или имате неговото съгласие – към
уведомлението обикновено се прилага и документ за собственост или нотариално
заверено съгласие на собственика (ако различно лице). Тези документи се
изискват и от ЕРП-то при присъединяването, така че е добре да ги подготвите в
няколко екземпляра.
Накратко, уведомителният режим
спестява време и усилия – не правите инвестиционен проект за цялата къща, не
минавате през разрешително за строеж и надзор. Отпада изискването за
изработване и одобряване на подробен устройствен план или виза за проектиране
за такъв соларен монтаж. Това премахва един цял бюрократичен етап и ускорява
процеса. Разбира се, ако сградата е паметник на културата или се намира в
специфична територия с особен режим, може да има допълнителни съображения – но
за обикновена еднофамилна къща тези облекчения се прилагат директно.
3.
Заявяване на присъединяване към електроразпределителното дружество
Паралелно с уведомлението към
общината, трябва да се стартира и процедурата по присъединяване на новата
генерираща инсталация към мрежата. Въпреки че няма да продавате ток, вашата
система ще бъде физически свързана към разпределителната мрежа (през електромера
на имота) и затова ЕРП-то трябва да оцени и одобри тази връзка. Процедурата
започва с „искане за проучване на условията и начина на присъединяване“
– това е официално заявление, което се подава към оператора (ЧЕЗ/Електрохолд,
ЕВН, Енерго-Про – в зависимост от региона). В заявлението се посочват данни за
обекта (адрес, клиентски номер или номер на измервателна точка), желаната
мощност на фотоволтаичната система, видът на инсталацията и режимът на работа
(за собствено потребление, без отдаване в мрежата). Към искането се прилагат и
ред документи, изисквани по Наредба №6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на
обекти към електрическите мрежи. Сред тях обикновено са: документ за
собственост, схемата на фотоволтаичната инсталация, копие от уведомлението до общината,
декларация за съгласие от съсобственици (ако имотът е общ) и др.
Добре е да приложите становище от
правоспособен електроинженер, който е обследвал инсталацията и е изготвил
споменатите проекти по чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ. На практика това е същото
техническо проектно решение, за което говорихме по-горе – ЕРП операторът ще го изисква,
за да се увери, че системата е проектирана правилно и безопасно. Много
електроразпределителни дружества изискват изрично “становище на
електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението,
съгласно чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ” като приложение към заявлението за
присъединяване.
След законовите промени от 2024 г.,
мрежовите оператори са длъжни да приемат тези заявления и по електронен път
– чрез сайт, имейл или системата за електронно управление. Всички големи ЕРП
имат онлайн портали или форми за заявка на присъединяване, което допълнително
улеснява процеса. Например, можете да подадете запитване през уебсайта на
Електрохолд (бивш ЧЕЗ), ЕВН или Енерго-Про, като приложите сканирани документи.
Разбира се, остава възможен и класическият начин – на гише в клиентски център,
но електронното подаване спестява време.
След като входирате искането си,
операторът ще го разгледа и при необходимост може да изиска допълнителна
информация или да коригирате нередности. Например, ако липсва някой документ
или има непълни данни, ще ви уведомят и ще ви дадат срок (обикновено 30 дни) за
отстраняване на пропуска. Важно е да реагирате навреме, защото при
неотстраняване на пропуските в срока процедурата се прекратява и трябва да
подадете ново искане
4.
Получаване на становище с условия за присъединяване
След приемане на пълния комплект
документи, мрежовият оператор извършва т.нар. проучване на условията за
присъединяване. Това включва техническа проверка на мрежата наоколо – дали
трафопостът и захранващата линия могат да поемат още генерация, има ли нужда от
специфични измервателни устройства, и т.н. За щастие, за малки инсталации до
10,8 kW процедурата е облекчена и ускорена. Законът (ЗЕВИ и Наредба
№6/2024) предвижда операторът да изготви становище и да го предостави в 30-дневен
срок от датата на вашето искане. Това е значително намаляване на сроковете
в сравнение с по-големи мощности. В становището за присъединяване ще бъдат
описани конкретните условия, при които вашата фотоволтаична система може да
бъде свързана към мрежата.
Обикновено в становището се посочва
одобрената инсталирана мощност (в kW) и фазовото напрежение, на което трябва да
се включи системата. Например, за мощности над 5-6 kW често се изисква трифазно
свързване, за да се балансира натоварването по фазите. В Наредба №6 изрично е
записано, че при инсталирана мощност над 10,8 kW, която ще отдава енергия в
мрежата, се изисква изграждане на симетрична трифазна система. Макар ние да
няма да отдаваме енергия, тази граница от 10,8 kW практически означава, че ако
системата е точно до този праг, е силно препоръчително тя да бъде трифазна (ако
сградата има трифазно захранване). Това осигурява по-стабилна работа и
елиминира риска от дисбаланси или евентуално нежелано обратно питание по една
фаза. В случай че домът ви досега е бил монофазно захранен, ЕРП-то може да
постави условие за сменя на партидата на трифазна при присъединяване на
соларната система (ако планирате да използвате максималните ~10 kW). Това би се
отразило и в офертата им като необходимост от техническа модификация.
Становището ще съдържа и прогнозна
цена за присъединяване – това е таксата, която трябва да платите на ЕРП-то
за услугата по свързване. За малки мощности тази цена не е висока; тя покрива
евентуална подмяна на електромера с двупосочен (нетно отчитане) и
административните разходи. Често за инсталации до 5 kW цената е символична, а
за тези до 10-11 kW – умерена, но все пак зависи от оператора. В становището
може да има посочени технически изисквания към инвертора – например да отговаря
на определени стандарти (ДА от серията БДС EN 50549 или еквивалент, съгласно
мрежовия кодекс за генератори). Повечето качествени соларни инвертори на пазара
покриват тези стандарти, като производителят им издава декларация за
съответствие, която също може да ви бъде поискана. Ако вашият инвертор
модел е широко разпространен, вероятно операторът няма да има възражения към
него.
След издаване на становището, то има
валидност – обикновено 6 месеца. В този срок трябва да преминете към
следващата стъпка (сключване на договор за присъединяване), иначе становището
губи сила и ще трябва ново запитване
5.
Сключване на договор за присъединяване
Ако сте съгласни с условията в
издаденото становище, преминава се към сключване на окончателен договор за
присъединяване между вас (инвеститора) и електроразпределителното
дружество. В някои случаи за малки обекти операторът може да ви предложи
директно договор, който включва условията, без отделен предварителен етап –
особено след приемането на облекченията в Наредба №6 през 2024 г. Целта е да се
спести време и бюрокрация за дребните ВЕИ системи
При сключването на договора
операторът отново преглежда проекта (най-вече частта за присъединяване към
мрежата) и го съгласува само по отношение на съответствието със
съществуващите технически изисквания. Отпадна старото изискване да
се представя за съгласуване цял работен проект за присъединителните съоръжения
– достатъчни са схемите и техническите данни, които вече сте предоставили. На
практика, за ваша система до 10 kW, присъединителното съоръжение е просто
вашето електрическо табло и електромер, т.е. няма нужда от сложни проекти както
при големи централи.
Договорът за присъединяване ще
описва поети ангажименти: операторът се задължава да присъедини обекта при
определени параметри и в определен срок (обикновено непосредствено след като
монтирате и заявите готовност), а вие се задължавате да изградите системата
според проекта и условията. С договора се заплаща цената за присъединяване
(посочена в становището). ЕРП-то може да включи и клауза, че няма да отдавате
енергия в мрежата, освен ако не сключите отделен договор за изкупуване – това е
стандартно за този режим. След подписване на договора, операторът може да
пристъпи към необходимите си дейности – например, да подготви подмяната на
електромера с подходящ за двупосочно измерване (ако старият не поддържа).
Важно: Ако електрозахранването на имота ви е монофазно и в
становището е било условие да се мине на трифазно заради соларната мощност, то
преди или при подписване на договора ще се уговарят детайлите за тази промяна.
Възможно е да трябва да закупите нов трифазен електромер или да покриете разход
за прокарване на допълнителни фази до имота – но това се случва рядко при
готови градски къщи, които обичайно вече имат трифазно табло.
След като имате подписан договор,
може да се счита, че от гледна точка на институциите имате зелена светлина
да изградите и включите системата, при спазване на техническите указания.
6.
Монтаж на оборудването
На този етап се извършва същинското
изграждане на фотоволтаичната система – монтаж на соларните панели (на покрива
или друга конструкция), окабеляване, инсталиране на инвертора, защитните
апарати (като предпазители, защити от пренапрежение, разединители) и
интегриране на системата към електрическото табло на сградата. Монтажът трябва
да се извърши от квалифицирани специалисти, като се спазват проектните указания
и всички приложими стандарти за електробезопасност.
При покривен монтаж особено внимание
се обръща на здравото закрепване на конструкциите и хидроизолацията, за да няма
течове. Електрическите кабели от панелите към инвертора следват най-кратък и
защитен маршрут, за да се избегнат загуби и рискове. Инверторът обикновено се
монтира близо до главното ел. табло или до мястото на входящото захранване, за
да се свърже лесно към мрежата. Ако системата е хибридна с батерии,
трябва да се обособи място за батерийния блок – сухо, проветриво помещение,
недостъпно за деца, с достатъчна товароносимост (батериите може да тежат
стотици килограми). Свързването на батериите се прави според инструкцията на
производителя и задължително с предвидените предпазители и изключватели за
високо постоянно напрежение.
Критичен момент е конфигурирането на
инвертора. Първо, той трябва да се настрои към правилния страна/мрежов
код – в менюто на инвертора се избира профил за България или за европейската
мрежа (EN50549), което гарантира, че настройките за защита (напрежение,
честота, време на изключване при авария) отговарят на изискванията на нашия
оператор. Второ, активира се режимът за нула обратно подаване.
Обикновено това става чрез софтуера на инвертора и свързания към него
измервателен модул. Инверторът трябва да “знае” кога домът започва да черпи или
връща мощност към мрежата, за да регулира изхода си. Повечето съвременни
инвертори имат опция Export Limit – при някои марки се нарича още “Zero
Export”, “Zero Injection” и т.н. Настройката се свежда до задаване на експортна
мощност = 0 kW. В резултат, ако производството надвиши консумацията, инверторът
автоматично ще намали своята изходна мощност до балансиране. При хибридните
модели излишъкът първо се насочва към зареждане на батериите и едва ако те са
пълни и няма товар, инверторът ще намали генерирането от панелите. При мрежовите
без батерия излишъкът директно води до намаляване на генерацията от
панелите (инверторът ги държи в така наречения режим на ограничение).
Тези настройки са от съществено
значение, тъй като без тях изградената система би започнала да подава
електричество обратно през електромера към мрежата, нарушавайки условията. Забранено
е да се доставя електроенергия в мрежата без необходимите договори и
измервателни устройства, дори и количествата да са малки. Ако инверторът не
е ограничен правилно, при работа на празен ход мрежовият оператор би установил,
че обектът ви връща енергия (новите електромери отчитат и в двете посоки). Това
може да доведе до санкции или до това излишната енергия просто да не ви бъде
признавана – тя би се подала безплатно към мрежата. Именно затова още на
проектно ниво е изискана гаранция за недопускане на обратно подаване, а на
практическо ниво – правилната настройка на инвертора е решаваща.
След приключване на монтажа и
настройките, изпълнителят тества системата – проверява се дали инверторът
синхронизира с мрежата, дали изключва при спиране на захранването
(anti-islanding тест), дали батериите зареждат/разреждат коректно и т.н. Обикновено
системата се пуска пробно в работа и се наблюдават показанията на електромера
при различни режими (например изключват се всички консуматори, за да се уверят,
че не тече обратна мощност към мрежата). При установени проблеми се правят
корекции по конфигурацията.
7.
Уведомяване на институциите и въвеждане в експлоатация
След успешния монтаж и вътрешно
изпитване на системата, законово изискване е да се уведоми общината и
електроразпределителното дружество за приключването на работите. Собственикът
на обекта заедно с изпълнителя подписват специална декларация, че
фотоволтаичната инсталация е монтирана, технически изправна и отговаря на
проекта. В 14-дневен срок след завършване на монтажа тази декларация се
изпраща до главния архитект на общината и до ЕРП оператора. С това се
удостоверява, че системата е въведена под напрежение при спазени технически
изисквания.
На практика, тази декларация
финализира въвеждането в експлоатация при облекчения режим. Не се минава през
държавна приемателна комисия или издаване на отделен акт 16, както би било при
по-големи строежи – самата подписана декларация към общината изпълнява ролята
на удостоверение за въвеждане в експлоатация по смисъла на чл. 151, ал.16 от
ЗУТ (след изтичане на 14 дни от нейното депозиране, обектът се смята за законно
въведен). Общината просто архивира документа, без да е нужно да издава нещо
допълнително.
ЕРП операторът от своя страна, след
като получи копие от декларацията, може да предприеме финални действия по
присъединяването, ако има останали такива. В много случаи, при малка система и
ако електромерът вече е двупосочен, операторът не прави физически промени – той
само актуализира статуса на обекта във вътрешните си регистри (че вече сте
потребител с генериращо съоръжение за собствени нужди). Понякога е възможно
посещение от техен техник за контролно замерване или пломбиране на
новооборудвано табло, но това не винаги се изисква. Нормално е към този момент
да получите и анекс към договора с електроснабдителното дружество (вашия
доставчик на ток, който много често е свързан с оператора) – в анекса може да
пише, че вие сте “потребител, който произвежда електроенергия за собствено
ползване”. Това не променя ценовите условия за електричество, което
купувате – продължавате да си плащате консумацията по тарифите, но тя вече ще
намалее благодарение на соларната система.
Тъй като не продавате ток, няма
нужда от мерене на генерираната енергия с отделен електромер – търговско
измерване се прави както обикновено само на потребената от мрежата енергия. С
други думи, ако за даден месец вашите панели са произвели 500 kWh, от които сте
ползвали директно 400 kWh, а 100 kWh са останали неизползвани (отрязани), на
електромера ще видите примерно със 400 kWh по-малко потребление от мрежата
спрямо случай без панели. Тези 100 kWh излишък просто не се отчитат никъде – те
са били ограничени и неизползвани. Ако обаче инверторът бе допуснал да се върнат
в мрежата, един съвременен електромер би трябвало да ги отчете като енергия от
обекта към мрежата. Но понеже нямате договор за изкупуване, доставчикът не би
ви платил за тях – просто биха се „зачели“ в полза на мрежата. Ето защо
правилната настройка защитава и вашия интерес, освен че ви пази в рамките на
закона.
След финалните уведомления и
евентуална проверка, ЕРП операторът ще счита процеса за приключен. Вашата
система вече официално работи за собствените ви нужди. Няма допълнителни
регистрационни режими – за инсталации под 30 kW не се изисква лиценз за
производство на електроенергия или договор с НЕК. Няма и изискване за платен
достъп до мрежата за така наречените „микропроизводители“ под този праг –
те се ползват при общи условия. Всички тези облекчения са насочени към това
повече домакинства да могат лесно да внедрят ВЕИ технологии.
8.
Ролята на електроразпределителното дружество (ЕРП)
В хода на описаната процедура
неколкократно споменахме участието на ЕРП оператора. Обобщено, неговата роля е
да гарантира, че присъединяването на вашата малка електроцентрала няма да
наруши работата и безопасността на електрическата мрежа. Ето какво прави
ЕРП-то и какво не прави:
- Проучване и технически условия: ЕРП оценява мрежата и изготвя условия за
присъединяване (становище). Тук те решават при какви параметри могат да
допуснат вашата генерация – напрежение, фази, максимална мощност.
Например, ако трафопостът ви е натоварен, може да ограничат мощността или
да предложат решение. За системи до 10,8 kW по закон те трябва да действат
бързо (до 30 дни) и да улеснят максимално включването на покривни солари
- Договор и координация: Операторът сключва договор с вас, с който формализира
присъединяването. В договора той поема ангажимент да осигури обратна
връзка към мрежата за вашата система (само за консумация). Не се
сключва отделен договор за изкупуване, тъй като няма продажба на
енергия – това би се случило единствено ако решите в бъдеще да продавате
излишък. Някои процедури отпадат именно поради липсата на продажба:
например, не се налага да договаряте изкупни цени или да влизате в графици
за производство. ЕРП операторът няма задължение да изкупува енергията
ви при този режим, затова и не определя мерки за отчет на произведена
енергия.
- Измерване и техника:
ЕРП осигурява необходимото измервателно устройство – в повечето случаи
подмяна или преконфигуриране на електромера на обекта. Новият електромер
ще може да измерва двупосочно токовете (вход и изход). Важно: дори
в режим без продажба, двупосочният електромер е полезен, защото ако по
някаква причина върнете енергия, тя ще се регистрира. Това не ви носи
приходи, но поне дава информация. Операторът отговаря за коректното
отчитане на консумираната от мрежата електроенергия. Той не монтира
отделен електромер на фотоволтаичните панели, понеже не е необходим за
собствено потребление. Също така, ЕРП-то не предоставя инвертора или
другото оборудване – тях вие си ги набавяте.
- Контрол на безопасността: Операторът има право да извърши проверка на защитите –
например да се увери, че инверторът ви изключва при отпадане на мрежата и
че няма обратно захранване. Това обикновено се покрива от сертификатите на
устройството, но ако прецени, ЕРП може да тества на място. По принцип,
сертифицираните инвертори отговарят на изискванията на Регламент (ЕС)
2016/631 за мрежови кодекс на генераторите, който за мощности под 800
W дори освобождава от някои изисквания – нашата инсталация е по-голяма, но
повечето съвременни устройства имат необходимите автоматични защити.
- Участие при монтаж:
При самия физически монтаж на соларното оборудване, ЕРП не участва
– това си е работа на избраната от вас фирма. Операторът се включва чак
когато трябва да се извърши финалното свързване към мрежата (ако е нужно
да се откачи и закачи електромер, например). В редки случаи може да
изпрати наблюдател при 72-часовите проби, но за малки системи това не е
типично, особено при режим на уведомление.
- Лицензии и административни тежести: За малки мощности и за собствено ползване не се
изисква лиценз за производство на електроенергия – тези инсталации са
изрично изключени от лицензионния режим в Закона за енергетиката. ЕРП-то
няма отношение по лицензиране (то важи за големи производители). Също
така, не се налага да регистрирате търговско дружество или да плащате
добавки за зелена енергия – цялата произведена енергия се счита, че ви
спестява потребление, а не че влиза на пазара.
- Какво не прави ЕРП:
Операторът не проектира и не изгражда вашата система – той само указва как
да я вържете към мрежата. Не ви снабдява с панели, инвертори или батерии,
нито поема отговорност за тяхната изправност. След като системата е
пусната, ЕРП не следи колко произвеждате и не ви диктува кога да работите
или не – вие сами управлявате производството според нуждите си. Разбира
се, длъжни сте да спазвате техническите параметри (напр. да не превишавате
договорената мощност или да не подавате обратно енергия). Ако тези условия
се спазват, операторът няма причина да се меси.
- Ако решите да продавате енергия: В контекста на тази статия такова нещо не правим, но
за пълнота – ако някога поискате да продавате излишъка, ще трябва да
сключите допълнителен договор (с търговец или с доставчик от последна
инстанция) и тогава ЕРП-то ще започне да отчита и изкупува произведените
излишъци. Това обаче е отделна процедура, която включва регистрация като
производител при КЕВР над определени мощности, затова повечето домашни
системи засега предпочитат просто да оптимизират за собствено потребление.
Накратко
Изграждането на малка фотоволтаична
система до 10,8 kW за собствени нужди вече е сравнително ясен и бърз процес,
благодарение на нормативните облекчения от 2023-2024 г. Отпаднаха тежки
процедури като разрешение за строеж и дълги чакания – за такива системи се
прилага облекчен ред, със съкратени срокове и минимални документи. За
клиента това означава по-малко административни пречки и разходи, стига да се
спазят ключовите изисквания: навременно уведомление на общината, технически
проект от инженери и настройване на инсталацията така, че да не подава
енергия в мрежата без разрешение. Спазвайки тези стъпки, вие не нарушавате
законовите изисквания и гарантирате безопасна работа на своята соларна система.
Накрая, но не на последно място –
макар и без право на продажба, вашата инвестиция в солари ще се изплаща чрез
спестени разходи за електроенергия. При правилно оразмеряване и качествено
изпълнение, една 10 kW система може значително да намали сметките ви и да
повиши независимостта на домакинството от постоянно растящите цени на тока.
Всичко това – докато използвате чиста възобновяема енергия и спазвате всички
правила, което е в интерес и на вас, и на електрическата система като цяло. Със
спазени процедури и настройки, вие получавате законно работеща фотоволтаична
система, която лесно и безопасно покрива собственото ви потребление на енергия.